Ако проектът трябва задължително да се изгражда на определен подчинен
компютър или на основния, въведете съответно името на компютъра или
built-in
.
Като цяло трябва да избягвате употребата на
името
на подчинения компютър като вместо това използвате
етикетите
на компютрите. Както е документирано на страницата за настройки на всеки
агент и страницата за
Системни настройки
на основния компютър, етикетите могат да се използват за определяне на кои
операционни системи върви Jenkins, каква е архитектурата на процесора както
и на всякакви други характеристики.
Като използвате етикети елиминирате нуждата да преправяте етикетните изрази
всеки път като добавяте, махате или преименувате машини.
Етикетният израз може да е съвсем прост, напр. единичен
етикет
или
име на машина
като
android-builder
или
linux-machine-42
.
Може да ползвате и някои
оператори
, за да създавате по-сложни изрази.
(израз)
!израз
израза
трябва да
не
е истина.
a && b
a
и
b
трябва да са истина.
a || b
a
или
b
трябва да е истина.
a -> b
!a || b
.
windows -> x64
означава: „ако се ползва компютър под Windows, той
трябва
да е 64-битов“, което също позволява проектът да бъде изграждан на машини
без
етикета
windows
, без значение дали имат или не етикета
x64
.
a <-> b
a && b || !a && !b
windows <-> dc2
означава: „ако се ползва компютър под Windows, той
трябва
да е в центъра за данни № 2, ако обаче се ползва компютър, който не е под
Windows, той
не трябва
да е в центъра за данни № 2“.
a -> b -> c
означава:
(a -> b) -> c
.
"osx (10.11)" || "Windows Server"
.
built-in
linux-machine-42
linux-machine-42
(или на всяка машина, която има етикет на име
linux-machine-42
).
windows && jdk9
jdk9
).
postgres && !vm && (linux || freebsd)
vm
, иначе примерът няма да сработи).