sh
,
но може да се настрои). Текущата директория за изпълнението на скрипта е директорията на
работното пространство. Попълнете тук съдържанието на скрипта. Ако в началото му
липсва заглавен ред от вида: #!/bin/sh
, ще се използва системният интерпретатор.
Ако в началото на скрипта има ред от вида: #!/bin/perl
, ще можете да използвате
произволен интерпретатор и ще можете изрично да задавате с какви опции ще се стартира.
Стандартно интерпретаторът се извиква с опцията -ex
. Така всички команди се
отпечатват преди изпълнение, а изграждането се счита за неуспешно, ако някоя от
командите завърши с код, различен от 0
. Може да промените това поведение,
като зададете начален ред за указване на интерпретатора като #!/bin/…
.
Добра практика е да не задавате голям скрипт тук. По-добре е да го сложите в системата
за контрол на версиите, а тук просто да го извикате чрез bash -ex myscript.sh
или нещо подобно. Така ще може да следите промените в скрипта.